За да проследим произхода на течнокристалните дисплеи, трябва да започнем с раждането на "течния кристал". През 1888 г. австрийски ботаник Фредерик. Фридрих Райницер откри специално вещество. Той извлича съединение, наречено спиротолуат от растения, и докато прави експерименти за нагряване на това съединение, той случайно открива, че това съединение има две точки на топене при различни температури. Неговото състояние е между течните и твърдите вещества, с които обикновено сме запознати, което е донякъде подобно на колоиден разтвор на сапунена вода, но има както течни, така и кристални свойства в определен температурен диапазон. Състоянието по-късно е наречено "Liquid Crystal", което означава течен кристален материал. Въпреки това, въпреки че течният кристал е открит още през 1888 г., 80 години по-късно той е наистина практичен за доставките около живота.
LCD
През 1968 г. в Центъра за научноизследователска и развойна дейност Шанов на RCA Corporation (изобретяването на радиото и телевизията) в Съединените щати инженерите откриват, че молекулите на течните кристали ще бъдат повлияни от напрежение, променяйки тяхното молекулно разположение и отклонявайки входящата светлина. Феноменът. Използвайки този принцип, RCA изобрети първия в света екран с течнокристален дисплей. Оттогава технологията на дисплея с течни кристали се използва широко в общи електронни продукти, като калкулатори, електронни часовници, екрани на мобилни телефони, инструменти, използвани в болници (поради съображения за измерване на радиацията) или екрани на цифрови фотоапарати и т.н. Интересното е, че откритието на течните кристали е по-рано от това на вакуумните тръби или електроннолъчевите тръби, но не много хора са знаели за това явление до 1962 г. Кастелано (Joe Castellano) публикува книги, за да опише. Същото като кинескопа, въпреки че тези две технологии са изобретени от компанията RCA в Съединените щати, те са пренесени съответно от японските компании Sony и Sharp.
